Любимата играчка – “преходен” обект

17 мар., 2021

Любимата играчка – “преходен” обект

Любимата играчка – “преходен обект” се появява в рамките на първата година. Детето иска да я носи навсякъде със себе си; дори да спи с нея. Често пъти до такава степен не желае да се раздели с нея, че не позволява друг да я вземе или да се почисти, ако е мръсна.

Любимата играчка играе съществена функция в психологическия свят на детето. Психоанализата (D. Stem, 2007) открива значението й на „помощен” или „преходен” обект. Психологическият й смисъл е да копира лошите емоции на детето в отсъствието на майката или друг значим за детето човек. Този преходен обект е често раздьрпана, нахапана* осмукана или по някакъв друг начин увредена играчка. В смисъла на преходен обект може да се появи детското одеяло, любимата дреха или друг предмет от ежедневието на детето.

До голяма степен благодарение на тази играчка детето успява да износи стреса от промяната – излизането на мама от стаята; отстраняване от употреба на биберона и памперса, наказанията.

Запомни: Степента на увреда подсказва силата и полюса на детските емоции, които детето не е могло да сподели с възрастния.

Преходният обект е неприкосновен и трябва да си остане такъв, докато детето само не го забрави. Това понякога става и след 10-годишна възраст. Той не бива да се отнема със сила от детето; да се захвърля или омаловажава за сметка на нови играчки и предмети.

Благодарение на преходния обект детето:

  • Израства (прави диференциране между мое и чуждо; вътре в мен и вън от мен);
  • Справя се със страховете си;
  • Обогатява емоционалния си свят.

 

По-дългото задържане на преходния обект от детето (след предучилищна възраст) трябва да подскаже на възрастния, особено на специалистите, които работят с него, за наличие на психологичен проблем в областта на контактите и емоционалната експресия.

 

Снимки: https://buzzingbubs.com/

https://time.com/

Оставете отговор

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.