Как да говорим с децата си за ужасните неща случващи се около нас

18 ян., 2021

Как да говорим с децата си за ужасните неща случващи се около нас

Като отговорен родител може би си задавате парещи въпроси за това как и какво да говорите с децата си за новините в средствата за масова информация за трагедии, катастрофи и терористични атаки с човешки жертви в региона и по света. Наистина е важно да знаем, че децата ни имат потребност точно ние – техните родители, – да им осигурим безопасност и чувство за сигурност. И няма значение на каква възраст са в момента.

 

Ето какво мога да ви предложа като практикуващ психолог с над 30-годишен стаж.

 

  • Разговаряйте с детето си за чутото и видяното от него по медиите. Да общуваме с децата си по повод техните преживявания, тревоги и страхове е първото, което можем да направим за възстановяване на чувството им за лична сигурност. Това е началото на присъствието ни като родители в усилията на децата ни да се справят със събитията в света около нас. Какво и как им казвате зависи от възрастта им, но най-важно за детето ви е да знае, че сте с него и го изслушвате внимателно и подкрепящо.

 

  • Изберете подходящо време за този разговор – може би докато си говорите с тях на път за или от училище, преди да вечеряте или след особено плашещи новини по телевизията, които са стигнали и до детето ви.

 

  • В началото на разговора покажете на детето си, че се интересувате от това как се чувства то и как се справя с информацията, която е достигнала до него.

 

  • Вслушайте се в това какво чувства и мисли детето ви. Не го прекъсвайте – позволете му да изрази всичко, което му идва наум – емоции, идеи, образи. Дори ако са плашещи и ирационални. Разберете повече за тях преди да реагирате с обичайното „Не се тревожи!”.

 

  • Споделете собственото си мнение и разбиране без да отхвърляте чувствата и идеите на детето си. Покажете на детето си, че е нормално хората да изпитват различни чувства и да имат различни идеи за случващото се около тях.

 

  • Покажате на детето си, че сте с него, че присъствате, за да се чувства по-сигурно, да е уверено в себе си и в подкрепата ви. Просто ги прегърнете и помълчете с тях.

 

  • Направете дома си едно по-сигурно и по-спокойно място. Всички деца възприемат дома си като едно от най-сигурните места в света. Заобиколете детето с всичко, което му вдъхва усещане за безопасност и спокойствие. Внимавайте до кои новини има достъп детето ви и не разливайте наоколо собствените си страхове, тревоги, безсилие и гняв от случващото се. Превърнете дома си в зона на комфорт и спокойствие за децата си. Когато знаете, че новините по телевизията са плашещи, ангажирайте децата си в нещо, което обичат да правят заедно с вас като едно сплотено семейство.

 

Следете за признаците на стрес, страх и безпокойство у децата. След като са станали преки или косвени свидетели на травматични събития децата ( а и възрастните) обичайно са завладени от океан от емоции, в това число страх, тъга, гняв и тревожност. Поведението на децата ви може да се измени в резултат на опита им да реагират на случващото се. Нерядко се разстройва съня им, имат трудности с концентрацията и обичайните си задачи, променя се апетита, детето е необичайно смълчано, затваря се или губи интерес към неща, които обичайно обича да прави. Това е нормална реакция и е нужно време, за да се премине през този процес на адаптация. Най-важното е родителите да се научим да показваме на децата си как да говорят за емоциите и преживяванията си. Децата ни са невероятни в изразяването на чувствата си – дори най-трудните и объркани, – чрез изкуството. Рисувайте, пишете кратки разкази и приказки, направете си малък семеен театър.

 

Вземете си „отдих от новините по медиите”. Децата ви може да искат да продължат да гледат телевизия или да ровят в Интернет, за да разберат повече за случилите се ужасни неща по света. Важно е да ограничите времето, което те прекарват потопени в новините, с които ги заливат медиите, които често не си дават сметка кой точно гледа, слуша и чете представената от тях информация. Постоянното подлагане на безкрайния приток на още и още плашещи новини е източник на акумулирано безпокойство и травматизиращо повторение на шока за детето ви. Най-добре е да дадете личен пример със собствения си начин на ползване на медиите. Реорганизирайте графика си така, че да ангажирате себе си и децата си не със следене на новините, а с нещата, които те и вие обичате да правите.

Погрижете се за себе си. Ако не се грижите за това как се справяте вие със случващото се в света ни, как ще се грижите за това как се справят с него децата ви? От вас – особено в такива моменти, – се очаква да сте конкретен пример, реален и достъпен модел какво и как се прави, за да се справим с травматичните обстоятелства, ужаса от терора и безсилието пред катастрофите. Важно е да се запази и поддържа един редовен режим за това, което прави семейството като едно цяло – хранене, отдих, грижи за домакинството, подготовка на уроците и всичко, което връща на децата ни чувството за нормалност и сигурност у дома с нас.

 

Ако всичко това не ви се получава, опитайте отново с внимание към детайлите или… потърсете професионална помощ от психолог или лекар.

 

Благодаря на колегите ми, които споделиха с мен своя опит докато подготвях този текст.

 

Автор: д-р Пламен Димитров, председател на Управителния съвет на Дружеството на псхолозите в България, регистриран психолог BGRP-0184-6001-6002-6004.

 

Оставете отговор

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.