Възрастните обикновено свързват четенето на приказки с усвояване на познавателен опит. Поради тази причина те започват да четат на детето прикакзки, когато искат да го научат да слуша, помни или да знае нещо конкретно. Без да се омаловажава това значение на книгата, трябва да се има предвид, че в детска възраст тя изпълнява и една друга, немаловажна функция. Нея възрастните всъщност добре познават, защото знаят, че четенето не е само важно, значимо, но и приятно, интересно, любопитно. Т.е. книгата има функцията да удовлетворява и емоционалните потребности на индивида.

Четенето за детето, а по-късно и от самото дете:

• Развива речта като обогатява речниковия фонд с точни понятия;
• Обогатява емоционално, защото детето съпреживява прочетеното;
• Опознава неща, които не може да види и пипне;
• Поддържа контакт с четеца — учи се на интерактивно поведение;
• Разширява границите на реалността; „Книгите са прозорец към света”;
• Научава разликата между реално и измислено (фантастно); това, което може да го има и това, което е на ужким.

Приказките с лош край, страшните приказки също са нужни на детето. Чрез тях то узнава, че не всичко в този свят носи положителни емоции, че има явления (като смъртта, болестите), които са неизбежни. Този род приказки са проекция на лошите чувства на човек. Когато едно дете слуша и гледа поведението на възрастния то се научава, че тези лоши емоции могат да се издържат; че човек може да ги преживява и да се справя с тях. Това за детето е начинът за усвояване на първите копинг-стратегии – поведенчески актове за справяне с емоционално наситена ситуация (К. Grossman, К1. Grossman, 2004).

Снимка: https://www.curiousworld.com/